Брой: 27, 3 юли 2008 - АНОРЕКСИЯТА

Анорексията и булимията са хранителни разстройства със сериозни последствия за здравето, понякога с фатален край. Тези заболявания засягат предимно лица в юношеска възраст и млади жени. Анорексията е заболяване, по-често срещано в индустриално развитите страни на Северна Америка, Европа, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, където тънката фигура е приета за естетичен идеал, но напоследък не са изключение и за страните от третия свят. При жени, честотата на анорексия е 0.5-3.7%, а при мъже тя е десет пъти по-рядка. Анорексията се характеризира с активен, целенасочен стремеж към измършaвяване, изкривено възприемане на собственото си тяло като закръглено, неестествен страх от натрупване на килограми, достигане на телесна маса под 85% от нормалната, липса на критично отношение към сериозността на патологичното отслабване. При това заболяване пациентът изработва собствена представа за тялото си, която далеч не е свързана с общоприетите норми и активно се стреми да я достигне чрез упорито и безкомпромисно ограничаване на храната. Прекомерно тънката фигура се приема като еталон за красота и пациентът активно полага всички усилия за достигането на тази цел. При менструиращи жени се наблюдава аменорея в продължение на най-малко три последователни месеца. В детската възраст, в период на активен растеж, се стига до забавяне до спиране на растежа, като по-рядко в сравнение с възрастните се наблюдава загуба на килограми. Пациентите с анорексия нерядко са в депресия, което се дължи донякъде на психологичния стрес в резултат на хроничното гладуване и поддържане на ниска кръвна захар. Съществуват данни в литературата, че лица поставени на ниско калорийна диета в продължение на шест месеца показват някои психологични отклонения и развиват депресия. Съобщава се за промени в мозъчната кора при пациенти с дългосрочна и некомпенсирана анорексия. Анорексията се съпътствува от натрапчиви идеи и патологични представи, свързани с храните и нормалното тегло, които нерядко дават първоначален импулс за отключване на заболяването.

Булимията се характеризира с епизоди на патологично приемане на огромни количества храна в рамките на ограничен интервал от време ( 1-2 часа), последвано от така наречени "прочистващи" процедури като провокирано повръщане, използване на пургативни средства и диуретици, гладуване или прекалено интензивни физически натоварвания, стимулиращи изразходване на приетите калории и поддържане на ниска телесна маса. Булимията се среща сред жените до 1.4-4.2%, като при мъжете е доста по-рядка. При пациенти с булимия понякога се среща екстремно измършавяване. За да се постави диагноза булимия е необходимо пациентът да има епизоди на безконтролно преяждане поне два пъти седмично в продължение на три последователни месеца. Това патологично хранително поведение цели поддържане на тегло, което по преценка на булимика отговаря на неговите собствени представи за норма и красота. В повечето случаи, теглото е на долната граница на нормата, но до екстремно измършавяване се стига по-рядко. След нахранване при 80-90% от пациентите се наблюдава провокираното повръщане. Пациентите предизвикват повръщане с пръсти, инструменти или някои препарати. Една трета злоупотребяват с лаксативни средства и клизми. Лицата с булимия са обладани от идеята за ползата от физическите натоварвания, които по интензивност нерядко излизат от нормата и водят до пълно изтощение. При булимия, както и при анорексия, се наблюдават специфични отклонения в характера като психолабилност, тревожност, фиксираност, които отзвучават след успешна терапия на основното заболяване.

Хранителни разстройства в детската възраст
В детската възраст честотата на хранителните резстройства е значително по-ниска, като анорексията е по-често срещана в сравнение с булимията. Съотношението момчетата-момичета с анорексия е по-високо в сравнение с това при възрастни. В детската възраст по-често срещани симптоми са гадене, болки в стомаха, затруднения при гълтане наред с прекалена концентрация в теглото, формата и дебелината на тялото или на някои негови части. Избягване на определени храни и прекомерни физически натоварвания могат да бъдат ранни признаци за развитие на анорексия. Започване на диета за отслабване още в детската възраст е един от признаците на повишен риск. Родителите трябва особено внимателно да наблюдават детето си и да вземат навременни мерки когато то започва да се интересува прекомерно от диети, стреми се да отслабне, не харесва тялото си, страхува се от напълняване, намалява социалните контакти, особено, ако те са свързани с хранене, има необясними повръщания, свързани със спазване на диета.
Важно е да се прави разлика между детското безапетитие и хранително разстройство. Обикновено развитие на хранителни разстройства се провокират от насилствено хранене, натрапване на някои видове храни, които детето не обича и конфликти свързани с храненето. Безапетитието, бавното хранене, приемане на малко количество храна или отказ от определени храни не са израз на хранителни разстройства и не прогнозират риск от развитие на такива в следващи периоди от живота.

Хранителни разстройства при спортисти
Спортистите са с амбиции и непрекъснат стремеж за постигане на високи резултати, както и склонност към самодисциплина и налагане на самоограничения. При тях се изисква значително натрупване на мускулна маса при силно ограничаване на мастната маса. При жените спортистки наред с това се налага съобразяване със западния модел на телесна структура – тънка фигура и атрактивност. За да поддържат ниско тегло спортистите трябва да ограничат храната и да увеличат тренировките свързани с физически натоварвания. Екстремните тренировки в съчетание с нередовно и неадекватно хранене водят до менструални нарушения, дори до аменорея. Този режим предизвиква смущения в костната обмяна - остеопения, с последваща остеопороза. Честото измерване на теглото, ограничено хранене, повишено внимание към телесните килограми са признаци на хранително разстройство. Особено рискови са жените гимнастички, фигуристки, плувкини и други, при които тънката фигура се приема за норма.

Какви фактори са в основата на този проблем?
Анорексията e разстройство за чието възникване допринасят множество фактори – биологични, генетични, интраперсонални, фамилни и социокултурни. Най-често разстройството настъпва в пубертета и засяга лица, които са интравертни, със склонност към прекомерно фиксиране към определени проблеми, перфекционисти. Те са свръхамбициозни, но с комплекси за малоценност и притежават дълбоко чувство за неефективност. Конфликтна семейна среда и липса на доверие в най-близкото обкръжение са фактори, които повишават риска от развитие на анорексия. Генетично предразположение прави някои лица особено уязвими. При булимията се наблюдават сходни рискови фактори-поведенчески нарушения, зависимости, страхови неврози и депресивни състояния. Булимията се развива в стремежа на пациента да контролира или избягва негативни изживявания, чувство на страх, прекомерен стрес. Независимо, че тези разстройства се отнасят към нарушения в психиката, те са свързани със значителни медицински усложнения, болестност и смъртност между 5 % и 15 %.

Клинични прояви и усложнения
Лицата с анорексия имат характерен външен вид - прекомерна слабост, суха, чуплива коса, крайници с блед до синкав отенък, суха кожа, която понякога има жълтеникав отенък. Аноректиците по правило имат ниско кръвно налягане, забавен пулс и ниска телесна температура, която им дава субективно чувство за студ. Нерядко най-сериозното усложнение е от страна на сърдечно-съдовата система с атрофия на сърдечния мускул и последващи фатални инциденти. Наблюдава се забавено изпразване на стомаха, тежест след нахранване, запек. От страна на кръвната картина се наблюдава намаляване на левкоцитите, тромбоцитите и еритроцитите и едновременно с това забавена утайка. Лицата с булимия ограничават приема на въглехидрати и мазнини. Налаганите ограничения и при двете разстройства водят до недостатъчен прием на витамини и минерални вещества. При лица с анорексия има типични отклонения в лабораторните показатели като повишени серумни каротеноиди, повишен холестерол, ниско ниво на цинк, на витамини от група В, променени серумни електролити – калий, натрий, хлор. Всички тези отклонения изискват консултация със специалист и внимателно възстановяване под лекарски контрол.

Необходима е активна терапия
В повечето случаи лечението на хранителните разстройства изисква комплексен подход – психотерапия, диетотерапия и консултация с интернист за оздравяване на пациента. Понякога се налага спешно постъпване в болница, особено в по-тежки случаи. Важно е пациентът да осъзнае риска и да приеме активна терапия под лекарски контрол. Необходимо е захранването да започне с относително нисък енергиен прием – не повече от 1000-1600 ккал, след което постепенно да се увеличава калоражът на определени интервали. Белтъчният прием варира между 15 и 20 енергийни процента, а въглехидратите – 50-55%. Започва се с трикратно хранене в малки количества с лесно усвояеми храни, като впоследствие кратността на хранене се повишава. При правилно прилаган диетичен режим се очаква теглото на пациента да нараства до половин килограм на седмица. Понякога в периода на захранване могат да настъпят сериозни усложнения, които изискват незабавна лекарска намеса.

В заключение може да се каже, че анорексията и булимията са сериозни отклонения както в психиката, така и във физическото и здравословно състояние на индивида. Необходимо е при всеки начален признак на отклонение да се вземат незабавни мерки – консултация с психолог и диетолог и пациентът да бъде изведен от това състояние в ранна фаза, когато не са настъпили необратими промени и когато пълно възстановяване е напълно възможно. Търпение и подкрепа е нужна за възвръщане към нормален живот.